ЦЕННОСТИ Само ценното се обича.  В един човек можеш да

ЦЕННОСТИ

„ Само скъпото се обича.  В един човек можеш да обичаш мозъка, сърцето, волята. ” ~ Учителят ДЪНОВ

Ние днешните хора не можем да се похвалим, че имаме доста полезности в живота. Не става дума за полезности чисто материални – скъпоценности, злато, парцели. Такива има и не по-малко от всички времена в историята. Думата е за един различен жанр полезности, които нито „ наслойка ги хваща, нито молец ги изяжда ”. Думата е за полезности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални полезности.

Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното богатство внася смисъл и наслада в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и наслада в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто несъгласие на тези изказвания: какъв брой е трайна насладата и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да сътворяваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, затова и смисълът и насладата. И ще би трябвало да се примирим!

От гледището на една същинска философия на живота, единствено това е скъпо, което внася дълготраен смисъл, което е способно да разсъни в индивида нови и по-нови импулси и нови наслади. Ако прецедим през решетото на тази философия целия актуален живот, всичките материални придобивки, незнайно е какъв брой от тях ще останат скъпи. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални потребности. Никой рационален не може да ги отхвърли. Тъкмо в този блян да дойдем до същинските човешки потребности, се крие тайната за полезностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малко на брой през днешния ден биха могли да ти посочат, кои са същинските човешки потребности. Всичко, което би се показало в това направление, е нещо насъбрано, не същината на нещата. Има, естествено, едни потребности първично глобени от природата за индивида, за всяко живо творение. Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят дълготраен смисъл и наслада.

Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, подземен, с цел да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си безоблачен зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е мрачно, влажно, въпреки и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и след това излизате на бял свят. Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е пресен. Вие несъзнателно почвате да дишате с цялостни гърди и една мощна наслада ви обзема, тя ви превзема и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и хубостта на дишането. Така оценявате същински тази първична потребност – дишането. Оценявате дишането вярно, директно, живо. Ето една жива мярка, една красива оценка на нещо неотменно належащо.

Скитали сте дълго, изморени сте от дълъг път и усещания. Изживели сте освен това доста ограничения и недоимъци. Стигате някъде при прекрасен извор измежду природата. Нямате нищо за ястие, с изключение на няколко сухи къшейчета самун. Мислите ли за нещо друго? Вие се нахранвате с признателност и с каква наслада! Вие благодарите с цялата си душа, че имате тези няколко сухи къшейчета самун. Вие изпитвате живо тяхната берекет. Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична потребност – хляба. И му давате своята същинска цена. А какъв сладостен, облекчителен сън бихте спали след сходна луксозна софра! Вашите обновени сили ще ви подскажат за цената и потребността на оня сън, който не е предшествуван от нищо болно.

Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате доста такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с блестящи крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен блян по красивото. И вас ви обхване същия боязън към работа и жизненост. И у вас се разсъни трепета на онази обич, която раздвижва всичко. Вие изживявате директно любовта, давате ù вярна оценка, схващате потребността от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот.

Колко доста случаи, дребни случаи, които ние постоянно подценяваме, ни принуждават да се вмисляме върху нашия личен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези дребни мисли, ние чувствуваме и изживяваме директно хубостта, цената, смисъла и смисъла на мисленето, на вярното мислене, което произлиза от непосредствения досег на индивида с първичните потребности и полезности в живота, също по този начин първично и доброволно изживени.

Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е полезност. За нас то е това първично преживяване на нещата, което дава здраве, наслада, смисъл, дава душевно удовлетворение, дава импулси за работа, творчество и положително. За този, който е стигнал да мери нещата по този начин, с това непокварено първично преживяване, вследствие на което се разсънва всеобхватен живот в него, за този човек няма неистина и илюзия – той е достигнал до една жива мярка, до вярно, постоянно и в себе си непрекъснато разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.

Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична непорочност и ритмика! Вие ще разберете какво е удовлетворение на душата. Вие ще почувствувате една душевна цялост и сили и самодейност и опция да извършите доста нещо. Не подценявайте тези родили се във вас начинания под звуците на тази изпълнена с първична хубост и жизнеспособност музика! Така в душата си ще посадим семена на други още по-велики полезности от различен разряд, които нам, хората на днешния извънредно нервозен, извънредно материален век са непознати. Ценности, които ни отварят очите за същината на нещата и истината в битието. Ще прозрем негли съществуването на Бога, на великата креативна разумност. Ще схванем тази най-велика полезност в живота. Ще се приближим с цялото си създание до нея. Ще почнем да черпим директно от живия, безконечния източник на живота и да творим богатства, които се творят единствено с божествено ентусиазъм.

Да дойдем до тази ней-велика „ полезност ” в нашия земен живот, ето най-красивия смисъл. Защото ние едвам по-късно почваме да живеем. Едва по-късно в нас се разсънва същинския нюх към схващане на нещата, към навлизане на тяхната същност. Защото у нас едвам тогава се пробужда любовта, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим.

Някога в древността хората бяха издигнали хубостта в фетиш. Тя служеше даже за мярка и в правдата. Имаха хората най-малко една полезност. А в този момент, ние се опиваме в актуалния културен живот от кърви, от завист, отплата и от цялостното обезобразяване на нещата. Имаме ли ние някоя полезност и мярка в елементарния си ежедневен живот, която да ни тика към хубост и положително? Наистина има публични порядки и законоположения. Ала те за жал, не смогват да стигнат до глъбините на човешката душа и да преобразят живота му. А какво е актуалното отношение към музиката, науката, изкуството? Са ли те някаква полезност за нас? За огромно страдание, всичко това остава надалеч от нашата същина, от нашата душа, която само може да ни преобрази.

Първично, директно преживяване на първичните полезности в живота. Ето пътят към ентусиазъм, творчество и видоизменение на всекидневния ни живот в живот на наслада, в живот логичен, хубав и добър за всички. – Път за разцъфтяване на живота.

Посвещавам на всички и всичко, което разсъни в мен нюх за първичното и доброволно отношение към нещата и ми даде опция да опитам хубостта на тоя живот.

Източник:
Картина: Hieronymus Bosch, The Garden of Earthly Delights, Museo del Prado, Madrid - en.wikipedia.org